Sofia Music Weeks

Този спектакъл в две действия представя невъзможността за човешка комуникация в модерните времена: телефонът свързва хора, които са далеч и отдалечава тези, които са близко, но не разрешава проблема за близост до ближния.

Двете заглавия са симетрични и допълващи се: първото е една шега, една усмивка към модата "телефон", която поглъща разговорите. А във второто заглавие телефонният кабел става трагичен символ на последната любовна връзка, която държи заедно една двойка в края на любовта ?. Така че можем да кажем, че героинята в двете сцени е една и съща; същата млада жена в две различни фази от живота си. Пуленк (както и Кокто) уточнява, че изпълнителката в "Човешкия глас" не трябва да бъде жена, напусната от по-младия си любовник, а елегантна жена в разцвета на годините си. Невъзможността ? да си даде бъдеще не се дължи на тежестта на минали преживявания, а на силата на чувството, което умира: кабелът, който я свързва с любимия ? е последната ? връзка с живота. По същия начин героинята от Телефона е неделима от телефона си, но по противоположни, несериозни причини. Резултатът обаче, е един и същ, т.е. пълна и обезоръжаваща невъзможност за комуникация, която в единия случай стига до комичност, а в другия - до дълбока трагедия.

Всъщност телефонният кабел е истинският герой на драмата, до такава степен, че този инструмент за комуникация се превръща в постановката в арт инсталация, в паяжина, която обгръща пространството и отравя всичко. Едно сюрреалистично измерение, едно въображаемо кълбо, което е представяне на отчуждението, в която живее героинята, обзета от кошмара на образите и оплетена в психологически връзки, които се превръщат във физически.

Накрая тя ще успее да се измъкне от този плен чрез нечовешко усилие, може би сравнимо със самоубийство: на френски, както и на много други езици, за "затварям телефона" се използва и глаголът "отрязвам, срязвам": един срязан кабел, колкото и да е дълъг и оплетен, престава завинаги да живее и да препредава. И няма да чуваме повече гласа й, който при Меноти е безгрижен, а при Пуленк драматичен, но винаги закачен за един кабел."

***