***
23 септември 2020
сряда
19.00
Зала "България"
"Кварто квартет"
с участието на
Надежда Цанова - пиано
В програмата:
Шуберт, Брамс
***
***
23 септември 2020
сряда
19.00
Камерна зала "България"
Клавирен концерт
в памет на Константин Ганев
с участието на
дуо Велислава Георгиева-Красимир Тасков
Жени Захариева
Представяне на
видео записи на
Александър Хинчев, Айко Яжима и Киоко Сакаи (Япония)
В програмата:
Й. С. Бах, Бах-Бузони, Бах-Петри,
Бетовен, Лист, Шопен
***
***
23 септември 2020
сряда
19.30
Сцена "Сълза и смях"
"Телефонна зависимост"
спектакъл в две действия
по монооперата
"Човешкият глас"
от Франсис Пуленк
солист
Марияна Панова - сопран
и
камерната опера
"Телефонът"
от Джан Карло Меноти
Солисти:
Станислава Момекова - сопран
Йосиф Славов - баритон
Николай Серафимов - актьор
на рояла
Драгомир Йосифов
Режисура, сценография и костюми
Паоло Джани Чеи (Италия)
***
Този спектакъл в две действия представя невъзможността за човешка комуникация в модерните времена: телефонът свързва хора, които са далеч и отдалечава тези, които са близко, но не разрешава проблема за близост до ближния.
Двете заглавия са симетрични и допълващи се: първото е една шега, една усмивка към модата "телефон", която поглъща разговорите. А във второто заглавие телефонният кабел става трагичен символ на последната любовна връзка, която държи заедно една двойка в края на любовта ?. Така че можем да кажем, че героинята в двете сцени е една и съща; същата млада жена в две различни фази от живота си. Пуленк (както и Кокто) уточнява, че изпълнителката в "Човешкия глас" не трябва да бъде жена, напусната от по-младия си любовник, а елегантна жена в разцвета на годините си. Невъзможността ? да си даде бъдеще не се дължи на тежестта на минали преживявания, а на силата на чувството, което умира: кабелът, който я свързва с любимия ? е последната ? връзка с живота. По същия начин героинята от Телефона е неделима от телефона си, но по противоположни, несериозни причини. Резултатът обаче, е един и същ, т.е. пълна и обезоръжаваща невъзможност за комуникация, която в единия случай стига до комичност, а в другия - до дълбока трагедия.
Всъщност телефонният кабел е истинският герой на драмата, до такава степен, че този инструмент за комуникация се превръща в постановката в арт инсталация, в паяжина, която обгръща пространството и отравя всичко. Едно сюрреалистично измерение, едно въображаемо кълбо, което е представяне на отчуждението, в която живее героинята, обзета от кошмара на образите и оплетена в психологически връзки, които се превръщат във физически.
Накрая тя ще успее да се измъкне от този плен чрез нечовешко усилие, може би сравнимо със самоубийство: на френски, както и на много други езици, за "затварям телефона" се използва и глаголът "отрязвам, срязвам": един срязан кабел, колкото и да е дълъг и оплетен, престава завинаги да живее и да препредава. И няма да чуваме повече гласа й, който при Меноти е безгрижен, а при Пуленк драматичен, но винаги закачен за един кабел."
***
