Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община
Фестивалът е носител на лейбъла за качество "Европа за фестивалите, фестивалите за Европа" на Европейската фестивална асоциация
АКЦЕНТИ
В ПРОГРАМАТА НА
51-вия МЕЖДУНАРОДНИЯ  ФЕСТИВАЛ
"СОФИЙСКИ МУЗИКАЛНИ СЕДМИЦИ"

6 септември - 1 октомври 2020 г.

Композитор във фокус - Албена Петрович-Врачанска
Артист във фокус - Милена Моллова
Жанр във фокус - камерната опера
Ансамбъл във фокус - камерното дуо
Страна във фокус - Австрия
Инструмент във фокус - пианото

***

ГОДИШНИНИ
от рождението:

Хенри Пърсел - 325 г.
Карл Щамиц - 275 г.
Лудвиг ван Бетовен - 250 г.
Фердинандо Карули - 250 г.
Габриел Форе - 175 г.
Константин Ганев - 95 г.
Кирил Илиевски - 65 г.
Йордан Гошев - 60 г.
Христо Йоцов - 60 г.

***

Над 40 прояви с над 250 участници от 11 държави

***

Световни премиери
на творби
от

Албена Петрович-Врачанска
Борислава Танева
Васил Казанджиев
Георги Арнаудов
Димитър Наумов
Добринка Табакова
Йордан Гошев
Кирил Илиевски
Константин Илиевски
Мануела Бончева
Николай Димитров
Румен Бояджиев-син
Стефан Драгостинов
Стоян Бабеков
Красимир Тасков
Христо Павлов
Цветан Добрев

***

Премиери за България
на произведения
от

Албена Петрович-Врачанска
Алексей Герасимес
Андре Букорещлиев
Бенджамин Бритън
Бетовен-Лист
Бетовен-Райнеке
Виви Василева
Клаус-Хайнрих Щамер
Леви Мадетойя
Ленард Бърнстейн
Лео Брауер
Ориол Круисент
Петерис Васкс
Хая Черновин
и др.

***

Представяне на нови компактдискове
на

Албена Петрович/Пламена Мангова
Марио Хосен/Пиетро Барбарески

***

Представяне на книги
за

Руслан Райчев
Георги Арнаудов,
Владимир Панчев,
Димитър Христов,
Волфганг Рим
симфоничното дело в България
и др.

от
автори като

Кристина Япова
Милена Божикова
Елисавета Вълчинова
Ангелина Петрова
Илия Граматиков
Калина Иванова
  и др.

***

Майсторски класове и семинари
на
Людмил Ангелов
Сузана Клинчарова

***

За първи път
специално за фестивала
обединяват творческите си енергии

Матиас Гредлер и Борислав Йоцов
Евгения Ралчева и духов квинтет "Пилекадоне"
Жени Захариева и Айко Кажима
Христо Павлов и Надежда Цанова
Маша Илиева и Нева Кръстева
Илия Илиев и Кристиана Абрашева
и др.

***

ОПЕРИ И ОРКЕСТРИ

Габровски камерен оркестър
Държавна опера - Стара Загора
КА "Софийски солисти"
Симфониета -  Враца
Симфониета - Шумен
Държавна опера - Пловдив
Софийска филхармония

***

АНСАМБЛИ

Дуо "Колаж"
Духов квинтет "Пилекадоне"
Дуо Ребека Петьо - флейта и Чаба Петьо - китара
Кварто Квартет
Клавирно дуо Велислава Георгиева-Красимир Тасков
Клавирно дуо Зала Кравос-Вал Кравос
Мандолинен квартет "Сезони"
Трио Александър Василенко - пиано,
Георгита Бояджиева - виолончело и Росен Идеалов - кларинет
Трио "Арденца"
Трио "Ариозо"

***

ХОРОВЕ

Хор "Те Деум Адорамус"

***

ПЕВЦИ

Диана Дамрау - сопран
Евгения Ралчева - сопран
Елена Баръмова - сопран
Игнат Желев - бас
Илия Илиев - бас
Йосиф Славов - баритон
Марияна Панова - сопран
Нели Нечева - мецосопран
Никола Тесте - бас
Николай Моцов - тенор
Николай Серафимов - актьор
Нона Кръстникова - сопран
Петко Бонев - актьор
Станислава Момекова - сопран
сопран Тереза Бракалова - мецосопран

***
ДИРИГЕНТИ

Алекс Сансо
Андреа Витело
Джанлуиджи Джелмети
Иван Стоянов
Найден Тодоров
Павел Балев
Пламен Джуров
Саша Гьотцел
Станислав Ушев
Теодора Димитрова

***

СОЛИСТИ

Август-Александър Павлов - виолончело
Айко Яжима - пиано
Александра Иванова - пиано
Александър Хинчев - пиано
Андрей Гаврилов - пиано
Ангел Станков - цигулка
Анжела Тошева - пиано
Атанас Кръстев - виолончело
Атанас Карафезлиев - тромбон
Богдан Иванов - пиано
Борис Белкин - цигулка
Борислав Йоцов - кларинет
Веско Стамболов - пиано
Виви Василева - маримба
Виктор Тренев - цигулка
Владислав Андонов - виола
Георги Бойкин - пиано
Демна Гигова - виола
Димитър Карамфилов - контрабас
Драгомир Йосифов - пиано
Евгения Радославова - пиано
Жени Захариева - пиано
Йосиф Радионов - цигулка
Жоан Марти Фраскиер - саксофон
Зорница Радионова - пиано
Иван Дончев - пиано
Инес Симеонова - пиано
Киоко Сакаи - пиано
Константин Кожухаров - обой
Константин Костов - пиано
Кристиана Абрашева - пиано
Лиляна Кехайова - виолончело
Лукас Кампара Диниц - китара
Марин Гонев - пиано
Марио Хосен - цигулка
Мария Бобрина - пиано
Мария-Елена Средева - пиано
Мария Русева - пиано
Матиас Гредлер - виолончело
Милена Вълева - цигулка
Милена Моллова - пиано
Мирослав Георгиев - пиано
Надежда Цанова - пиано
Нева Кръстева - орган
Николай Маринов - пиано
Петър Дюлгеров - пиано
Петър Македонски - тромпет
Пламена Мангова - пиано
Ростислав Йовчев - пиано
Сабина Йорданова - фагот
Сара Паносян - цигулка
Светлин Христов - пиано
Светозара Панайотова-Тонева - пиано
Симеон Гошев - пиано
Симеон Златков - пиано
Симеон Кирков - виола
Сион Найман - виолончело
Сузана Клинчарова - арфа
Татяна Гигова - пиано
Теодор Пазов - пиано
Теодора Атанасова - виолончело
Филип Павлов - пиано
Христо Захариев - фагот
Христо Йоцов - ударни инструменти

***

ДЪРЖАВИ

Австрия
Бразилия
Испания
Италия
Словения
Румъния
Русия
Унгария
Швейцария
Япония

***


Бетовенови акценти в специалните концерти
"Под Високия патронаж на
Европейската асоциация на музикалните фестивали"

д-р Диана Данова - Дамянова

На Генералната асамблея, проведена през 1982 година в живописното италианско градче Стреза, най-мащабният и значим за времето си столичен международен фестивал става пълноправен член на European Association of Music Festivals (Европейска асоциация на музикалните фестивали). Директор на "Софийски музикални седмици" тогава е композиторът Петър Ступел. Паралелно с повишаването на международния авторитет и откриването на по-широки възможности пред все още младия софийски форум, този институционален акт предполага и поемането на по-големи отговорности и съответни ангажименти в синхрон с дейността на ЕАМФ.

Петър Ступел отдава голямо значение на принадлежността на българския фестивал към европейското фестивално семейство и в различни свои изказвания подчертава, че чрез приемането на "Софийски музикални седмици" в Асоциацията България става част от Европейската общност още през 1982. Самият той взема активно участие като делегат на ежегодните заседания на най-високия й форум - Общото събрание на директорите на членуващите фестивали, а през 1988 в Западен Берлин е избран и в нейния ръководен орган - Изпълнителното й бюро. Според него е особено важно, че още с постъпването на "Софийски музикални седмици" в престижната организация са създадени много добри взаимни делови контакти. В този период нашият фестивал е високо оценяван, определян е като един от най-интересните в Европа в репертоарно отношение, съизмерим с фестивали със значително по-големи финансови и организационни възможности.

Принадлежността към Европейската фестивална асоциация предоставя различни преимущества, сред които са отварянето на българското музикално изкуство към света, координацията с европейските инициативи, колаборацията с други международни фестивали за осигуряване на големи и скъпи изпълнителски състави. Това ползотворно сътрудничество е умело използвано от ръководството на "Софийски музикални седмици" и допринася в голяма степен за придобиването им на самочувствие на събитие от световна величина. Програмирането на фестивала прави решителни стъпки в посока на синхронизиране с календара на Европейската асоциация на музикалните фестивали. В отчетен доклад от 1987 директорът Петър Ступел посочва, че се оформя тенденция всички фестивали да включват в своята програма поне един концерт, посветен на Асоциацията и планира още през следващата година да бъде подготвен такъв и в София.

Поредицата "Под почетния патронаж на Европейската асоциация на музикалните фестивали" в периода 1988 - 2002

Концертите "Под почетния патронаж на Европейската асоциация на музикалните фестивали", която през 1991 - на Генералната асамблея в Прага, се преименува на Асоциация на европейските фестивали за музика, театър и балет, са събития с особена тежест след приемането на столичния форум в международната организация. Провеждат се под егидата на ЕАМФ в зала "България" или зала № 1 на НДК почти всяка година в периода 1988 - 2002. В три от тях звучат Бетовенови произведения (извън негови юбилейни годишнини), като единият е с цяла програма.

Запазените архивни източници документално подкрепят тази важна брънка от богатата фестивална история, изиграла съществена роля в развитието на "Седмиците" и особено високо ценена от техния дългогодишен директор Петър Ступел. Откриват се данни за над дузина събития, посветени на Европейската асоциация, организирани в продължение на 15 години. Програмите им са интересни и разнообразни, с акценти върху бележити годишнини или нови, непознати произведения. Осъществяват се и някои премиерни за България изпълнения. Представяни са от великолепни цигулари, пианисти и певци, съпровождани от Софийската филхармония, Симфоничният оркестър и хоровите формации на Българското национално радио, Българската хорова капела "Светослав Обретенов", под диригентството на Емил Табаков, Милен Начев, Гари Берксон (САЩ). Неколкократно главно действащо лице в тези концерти е Камерният ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров. Сред изпълнителите блестят имената на Минчо Минчев, Веселин Паршкевов, Юри Буков, Жан-Пиер Рампал, Янг Чанг Чо, Александрина Милчева, Надя Цветкова, Никола Гюзелев, Иван Консулов, Павел Герджиков и други. В рецензентските текстове често те са определяни като най-силните събития за съответните издания на форума. Паметни в съзнанието на многобройната публика остават концертното изпълнение на операта "Пелеас и Мелизанда" от Клод Дебюси през 1987, както и грандиозното представяне на Осмата симфония ("Симфония на хилядата участници") на Густав Малер през 1991. Понякога концертите "Под почетния патронаж на ЕАМФ" са с функцията на заключителни прояви на "Софийски музикални седмици", а концертът на 10 юни 2002 има двойно юбилейно посвещение - на 50-годишнината от създаването на Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет и 140-годишнината от рождението на Клод Дебюси.

Бетовеновите концерти

В изминалия половин век от летописа на "Софийски музикални седмици" Бетовен "живее" пълнокръвно, ежегодно, още от първото издание през 1970, преминало под знака на 200-годишнината от неговото рождение. Вградени в основни компоненти на програмния модел на фестивала, знакови творби на виенския класик дори оформят рамкиращата му конструкция. Органично вплетена във фестивалната структура е Деветата симфония, с която седем пъти са закрити "Седмиците", а "Одата на радостта" увенчава откриването на XIV издание през 1983. Операта "Фиделио" - представена "на живо" или като филмов запис, също не остава встрани от полезрението на организаторите. Грандиозната, трудна за реализация и поради това рядко изпълнявана "Missa Solemnis" неколкократно звучи на тържественото откриване или като величествен финал. В специалния цикъл "Подиум на младия изпълнител"/ "Сцена на младия музикант" еталонни Бетовенови опуси се разкриват пред публиката през интересните прочити на обещаващи дарования.

Програмата още на първото събитие от поредицата, проведена под егидата на Европейската фестивална асоциация включва Увертюрата "Егмонт" и Концерта за пиано и оркестър № 3 в до минор (оп. 37) от Лудвиг ван Бетовен. На този концерт, състоял се на 1 юни 1988 в зала "България" са изпълнени също и Моцартовите Концерт за флейта и оркестър в сол мажор (KV 313) и Симфония № 35 "Хафнер" (KV 385). Участват Софийската филхармония с диригент Емил Табаков и солистите Жан-Пиер Рампал - флейта (Франция) и Юри Буков - пиано.

Пет години по-късно, на 18 юни 1993 Софийската филхармония с диригент Емил Табаков и солистите Минчо Минчев - цигулка, Янг Чанг Чо - виолончело (Южна Корея) и Борис Блох - пиано, представят на фестивалната публика Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор (оп. 102) от Йоханес Брамс (по повод 160 години от рождението на композитора) и Концерт за пиано и оркестър № 5 в ми бемол мажор (оп. 73) от Лудвиг ван Бетовен. Музикалната критика поставя акцент върху Бетовеновото изпълнение, събитието е определено като "своеобразна "гала вечер", а интерпретацията на Петия клавирен концерт е възприета като "възторжена изповед, отправена към света с опиянение и захлас".

В серията "Под Високия патронаж на Европейската асоциация на музикалните фестивали" е осъществен и концерт с цяла Бетовенова програма. На 20 юни 1996 под палката на Милен Начев звучат три обичани творби на композитора - Увертюрата "Кориолан", Концерта за пиано и оркестър № 5 и Тройният концерт (за пиано, цигулка и виолончело). Солисти са пианистите Веселин Станев и Анна Стойчева, цигуларката Мила Георгиева и виолончелистът Христо Танев, съпровождани от Симфоничния оркестър на Българското национално радио.

Концертите "Под почетния патронаж" на Европейската асоциация на музикалните фестивали/ Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет (от 1992) в периода 1988 - 2002 в рамките на МФ "Софийски музикални седмици":

1 юни 1988, зала "България". Лудвиг ван Бетовен - Увертюра "Егмонт" и Концерт за пиано и оркестър № 3, оп. 37, до минор, Волфганг Амадеус Моцарт - Концерт за флейта и оркестър, сол мажор (KV 313) и Симфония № 35 "Хафнер" (KV 385). Софийска филхармония. Диригент: Емил Табаков. Солисти: Жан-Пиер Рампал - флейта (Франция), Юри Буков - пиано.

15 юни 1989, НДК, зала № 1. Концертно изпълнение на операта "Пелеас и Мелизанда" от Клод Дебюси с участието на Ариел Байби, Метрополитън опера (Ню Йорк); Малкълм Уокър (Виена); Александрина Милчева, Надя Цветкова, Никола Гюзелев, Иван Консулов, Павел Герджиков. Софийска филхармония. Диригент: Гари Берксон (САЩ).

17 юни 1991, НДК, зала № 1. Густав Малер - Осма симфония, ми бемол мажор. Софийска филхармония, БХК "Светослав Обретенов", Смесен хор и Детски хор на Българското радио, Камерен хор на Държавната музикална академия. Диригент: Емил Табаков. Солисти: Дарина Такова, Людмила Хаджиева, Буряна Табакова и унгарските изпълнители: Мария Темеши, Тамара Такач, Янош Банди, Пал Ковач, Томаш Сюле.

25 и 26 юни 1992, зала "България". Антонио Вивалди - L'ESTRO ARMONICO, оп. 3 - 12 концерта за 1, 2 и 4 цигулки, струнни и чембало. Камерен оркестър при Музикалната академия (Folkwang Akademie) в гр. Есен, Германия. Солисти: Нана Яшвили, Минчо Минчев, Питър Даниел, Веселин Парашкевов.

18 юни 1993, зала "България". Йоханес Брамс (160 години от рождението на композитора) - Концерт за цигулка, виолончело и оркестър, оп. 102, ла минор; Лудвиг ван Бетовен - Концерт за пиано и оркестър № 5, оп. 73, ми бемол мажор. Софийска филхармония. Диригент: Емил Табаков. Солисти: Минчо Минчев - цигулка, Янг Чанг Чо - виолончело (Южна Корея), Борис Блох - пиано.

9 юни 1994, зала "България". Едисон Денисов - Концерт за китара и оркестър (първо изпълнение в България); Алфред Шнитке - Кончерто гросо за две цигулки и камерен оркестър № 1 (първо изпълнение в България); Бела Барток - Концерт за оркестър. Софийска филхармония. Диригент: Емил Табаков. Солисти: Нана Яшвили - цигулка, Минчо Минчев - цигулка, Райнберт Еверс - китара (Германия).

30 май 1995, зала "България". Ференц Лист - Симфонична поема "Прелюдии"; Концерт за пиано и оркестър № 2; Витолд Лютославски - "Книга за оркестър", Морис Равел - "Валс". Симфоничен оркестър на Българското национално радио. Диригент Милен Начев. Солист: Димо Димов - пиано.

20 юни 1996, зала "България". Лудвиг ван Бетовен - Увертюра "Кориолан"; Концерт за пиано и оркестър № 5; Концерт за пиано, цигулка и виолончело. Симфоничен оркестър на Българското национално радио. Диригент: Милен Начев. Солисти: Веселин Станев - пиано, Анна Стойчева - пиано, Мила Георгиева - цигулка, Христо Танев - виолончело.

29 май 1997, зала "България". Посветен на 100-годишнината от смъртта на Йоханес Брамс. Йоханес Брамс - Вариации върху тема от Хайдн, оп. 56-а, си бемол мажор, Концерт за цигулка и виолончело с оркестър, оп. 102, ла минор, Симфония № 1, оп. 68, до минор. Софийска филхармония. Диригент: Емил Табаков. Солисти: Веселин Парашкевов - цигулка, Янг Чанг Чо - виолончело (Южна Корея).

9 юни 1998, зала "България". Сергей Рахманинов - Концерт за пиано и оркестър № 3, оп. 30, ре минор, Ленард Бърнстейн - Музика към балета Fancy free, Рихард Щраус - Фантазия из операта "Жената без сянка". Симфоничен оркестър на Българското национално радио. Диригент: Милен Начев. Солист: Александър Райчев-син - пиано.

1 юни 1999, зала "България". Георг Фридрих Хендел - Anthem - "Изпейте на Господ нова песен", Волфган Амадеус Моцарт - Концерт за кларинет и оркестър, ла мажор, KV 622, Арнолд Шьонберг - "Просветлена нощ". Камерен ансамбъл "Софийски солисти", Софийски камерен хор "Васил Арнаудов". Диригент: Пламен Джуров. Диригент на хора: Теодора Павлович. Солист: Петко Радев - кларинет.

29 май 2000, зала "България". Йохан Себастиан Бах - Концерт за пиано и оркестър, ре минор; Концерт за пиано и оркестър, фа минор; Концерт за две пиана и оркестър, до мажор; Концерт за четири пиана и оркестър, ла мажор. Камерен ансамбъл "Софийски солисти". Диригент: Пламен Джуров. Солисти: Стела Димитрова-Майсторова, Димо Димов, Веселин Стамболов.

10 юни 2002, зала "България". 140 години от рождението на Клод Дебюси. Концерт, посветен на 50-годишнината от създаването на Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет. Клод Дебюси - Прелюд към "Следобедът на един фавн", "Иберия", "Морето". Симфоничен оркестър на Българското национално радио. Диригент: Милен Начев.

***

Диптих с нови опери от ХХI век

Мадлена Маринова

След световната премиера в Старозагорската опера през май 2018 и люксембургската през 2019 година дои?де ред и на софии?ската публика да съпреживее диптиха "Любов и ревност" - двете едноактни опери  "Любов" ("Любовниците") и "Ревност", реализирани в общ сценичен замисъл. Макар че са създадени от композитора Албена Врачанска преди две години, те имат вече своеобразна история. Основен фактор в  нея е режисьорът Огнян Драганов. Той направи своята модерна режисьорска  версия във връзка с турнето на спектакъла в Люксембург. Обстоятелствата изискваха постановката да бъде мобилна, да може да се играе на поделена с оркестъра сцена, и разбира се, да е в съответствие с музиката на композитора.

Премиерата в София на 29 септември на сцената на театъра "Сълза и смях" бе въодушевяващ културната общественост момент в програмата на 51-то издание на Международния фестивал "Софийски музикални седмици" - един от най-престижните фестивали не само за България. Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столичната община за 2020 г. и е носител на знака за качество "Европа за фестивалите, фестивалите за Европа" на Европейската фестивална асоциация. Съорганизатори са Министерството на културата на България, Столичната община и Софийската филхармония. Политиката на фестивала изключително подкрепя новата музика - поне двадесет премиери на творби на талантливи съвременни композитори, предимно български, са включени в програмите през последните две години. 

Откриването на премиерния спектакъл на "Любов и ревност" в София направи артистичният директор на фестивала Момчил Георгиев. Той награди Албена Врачанска с почетен юбилеен плакет за заслуги във връзка с петдесетата годишнина на "Софийски музикални седмици" и за принос в изграждането и поддържането на културен мост между България и Люксембург. За 51-то издание Албена Врачанска е избрана  за "Композитор във фокус" - в годината, когато светът отбелязва 250 години от рождението на Бетовен.

Албена Врачанска, внучка на самобитния композитор Андрей Врачански, живее и работи в Люксембург от 1996 г. Инициатор е на значими музикални проекти. Най-забележителен от тях е "International Composers Comp?tition Artistes en Herbe". Носител е на престижни награди, между които особено ценна е "Кавалер на Ордена за заслуги към Великото херцогство Люксембург".  Автор е на повече от 600 музикални произведения в различни жанрове, сред които пет камерни опери  (три от тях са монодрами без сценично действие), докато "Любов" и "Ревност" са пълнокръвни музикално-сценични творби, всяка от които може да бъде поставена и самостоятелно.

Настоящата софийска премиера е предшествана от международна - с две представления в Националния театър на Люксембург на 6 и 7 декември 2019 г. Тогава станах свидетел как екзалтираната публика в препълнената зала аплодира, изправена на крака в продължение на 15 минути целия изпълнителски и авторски състав. На сцената приемаха овациите българските певци и люксембургските музиканти от Ансамбъла за съвременна музика "Лучелин", постановъчният екип и особено режисьорът Огнян Драганов, композиторът Албена Врачанска, либретистите Светла Георгиева и Питър Табит Джоунс, диригентът Алекс Сансо, солистът Жоан Марти Фраскиер (саксофон), хорът и изпълнителите на главните роли Нели Нечева, Елена Баръмова, Игнат Желев,  Тереза Бракалова и Николай Моцов. В Люксембург билетите бяха напълно разпродадени, дори имаше останали зрители извън залата, а международният медиен интерес беше подобаващ.

Представените две иновативни едноактни опери са по поръчка на Държавната опера в Стара Загора по идея на Огнян Драганов,  Албена Врачанска реализира проекта с подкрепата на Министерството на културата на Люксембург. Огнян Драганов е не само настоящ директор на най-стария извънстоличен оперен театър в България, не само режисьор, но и изключително модерно мислещ визионер, енергичен деятел, фокусиран върху бъдещото развитие на Старозагорската опера, която от няколко години вече е една от водещите в страната. Под негово ръководство Старозагорският оперен театър поема отговорности за поставяне на нови заглавия въпреки рисковете.  Успехът на "Любов и ревност" е окуражаващ  - българската оперна публика откри с интерес тази постановка.

Изпълнителският състав в София бе частично променен поради пандемични причини - диригентът Алекс Сансо и саксофонистът Жоан Марти Фраскиер не можаха да дойдат от Испания, но имаха достойни заместници в лицето на Мирослав Георгиев с впечатляващ диригентски дебют (в досегашните представления той изпълняваше пианото) и саксофониста Огнян Михов, който много достойно се справи с нестандартна за един инструменталист сценична задача. Известният в международен мащаб пианист Сергей Редкин, лауреат на конкурса "Чайковски", осигури безупречно нелеката клавирна партия.

Партиите на пианото и особено на саксофона имат специално значение в музикалната композиция - Албена Врачанска си служи с темброва драматургия, в която саксофонът е олицетворение на самотата; всяка една от двете опери има увертюра от соло саксофон и ударни, които въвеждат зрителя в психологическата атмосфера на предстоящото действие. Саксофонистът свири сам на сцената и мизансценът е създаден с определени драматургични задачи - това е нововъведение в оперния жанр, при което една инструментална партия е равноправна с вокалните и има равнопоставена драматургична роля с тях. Режисьорското решение на тази инструментална партия включва саксофониста в действието и го извежда на сцената. Подходът на Огнян Драганов следва историческите оперни традиции - от комедия дел арте през Брехтовия театър до впечатляващо новаторски, модерни виждания, които са в унисон с концепцията на композитора. Хорът е основна движеща сила, енергиен поток, който обхваща и държи структурата в драматургията на творбата. Той не е само коментатор на действието, а всеки от хористите е индивидуално ангажиран със солистите. В пластичното решение хор и солисти са дълбоко свързани помежду си. Хористите Марин Русинов, Костадин Якшев, Пролет Пенчева, Стоян Буюклиев, Инна Андреева и Ивона Иванова в ролите на Посетители - в "Любов" и на Невидимите - в "Ревност" излъчваха изключителни ангажираност и отдаденост и постигнаха запомнящо се взаимодействие с оркестър "Софийски солисти". Всеки един от тях изгради характер и самостоятелен образ, подчертаващ цялостното драматургично развитие: Ивона Иванова - като предизвикателен топ модел, Инна Андреева - свежа, крехка и невинна, Пролет Пенчева - авторитарна и решителна. Типологично те са не само певици в хор, но три актриси, които пресъздават многообразието на женските образи.

В първата камерна опера "Любов" по либрето на Светла Георгиева върху нейния разказ "Малката текила" убедително се превъплътиха в главните роли на Жена - Елена Баръмова, на Самотната - Нели Петкова и на Мъж - Игнат Желев. Словесният текст е на български език.  Нели Петкова, която има огромен  потенциал и от нея може да се очаква професионално  развитие и кариера, е име, което публиката си струва да запомни и следи. Занапред предстои тя да разгърне щедрия си артистичен талант и прекрасна вокална техника. 

Откритие за софийската сцена и софийската публика е мецосопанът Тереза Бракалова в ролята на Тя, която в партньорство с вече добре познатия тенор Николай Моцов в ролята на Той изведе до затрогваща убедителност  изпълнението на втората камерна опера "Ревност".  Либретото на Питър Табит Джоунс е написано на английски език и е по идея и концепция на композитора. Превод на български език от Бисера Виденова и Ванцети Василев беше предложен на публиката в луксозна брошура. "Ревност" се изпълнява на оригиналния английски език, но нямаше затруднения с възприемането на чуждоезичния текст благодарение на прецизната артикулация и произношение на певците. Психологически задълбочено пресъздадените от Тереза Бракалова и Николай Моцов образи провокираха развълнувани зрителски реакции, повлияни от въздействието на актьорското им майсторство. В лаконичен контекст и с минималистични изразни средства - принцип, който обединява автори, режисьор и актьори в този спектакъл - единствено с глас, изражение и добре премислени режисьорски решения се стига до запомнящ се емоционален ефект. Сценографията и костюмите са дело на Денис Иванов, а хореографията - на Ромина Славова.

      Адмирации за усилията на екипа от оперния театър в Стара Загора, за таланта, себеотдаването и вдъхновението, както и за Международния фестивал "Софийски музикални седмици" за поканата и подкрепата на спектакъла "Любов и ревност"!


***