Бетовенови акценти в специалните концерти
"Под Високия патронаж на
Европейската асоциация на музикалните фестивали"
д-р Диана Данова - Дамянова
На Генералната асамблея, проведена през 1982 година в живописното италианско градче Стреза, най-мащабният и значим за времето си столичен международен фестивал става пълноправен член на European Association of Music Festivals (Европейска асоциация на музикалните фестивали). Директор на "Софийски музикални седмици" тогава е композиторът Петър Ступел. Паралелно с повишаването на международния авторитет и откриването на по-широки възможности пред все още младия софийски форум, този институционален акт предполага и поемането на по-големи отговорности и съответни ангажименти в синхрон с дейността на ЕАМФ.
Петър Ступел отдава голямо значение на принадлежността на българския фестивал към европейското фестивално семейство и в различни свои изказвания подчертава, че чрез приемането на "Софийски музикални седмици" в Асоциацията България става част от Европейската общност още през 1982. Самият той взема активно участие като делегат на ежегодните заседания на най-високия й форум - Общото събрание на директорите на членуващите фестивали, а през 1988 в Западен Берлин е избран и в нейния ръководен орган - Изпълнителното й бюро. Според него е особено важно, че още с постъпването на "Софийски музикални седмици" в престижната организация са създадени много добри взаимни делови контакти. В този период нашият фестивал е високо оценяван, определян е като един от най-интересните в Европа в репертоарно отношение, съизмерим с фестивали със значително по-големи финансови и организационни възможности.
Принадлежността към Европейската фестивална асоциация предоставя различни преимущества, сред които са отварянето на българското музикално изкуство към света, координацията с европейските инициативи, колаборацията с други международни фестивали за осигуряване на големи и скъпи изпълнителски състави. Това ползотворно сътрудничество е умело използвано от ръководството на "Софийски музикални седмици" и допринася в голяма степен за придобиването им на самочувствие на събитие от световна величина. Програмирането на фестивала прави решителни стъпки в посока на синхронизиране с календара на Европейската асоциация на музикалните фестивали. В отчетен доклад от 1987 директорът Петър Ступел посочва, че се оформя тенденция всички фестивали да включват в своята програма поне един концерт, посветен на Асоциацията и планира още през следващата година да бъде подготвен такъв и в София.
Поредицата "Под почетния патронаж на Европейската асоциация на музикалните фестивали" в периода 1988 - 2002
Концертите "Под почетния патронаж на Европейската асоциация на музикалните фестивали", която през 1991 - на Генералната асамблея в Прага, се преименува на Асоциация на европейските фестивали за музика, театър и балет, са събития с особена тежест след приемането на столичния форум в международната организация. Провеждат се под егидата на ЕАМФ в зала "България" или зала № 1 на НДК почти всяка година в периода 1988 - 2002. В три от тях звучат Бетовенови произведения (извън негови юбилейни годишнини), като единият е с цяла програма.
Запазените архивни източници документално подкрепят тази важна брънка от богатата фестивална история, изиграла съществена роля в развитието на "Седмиците" и особено високо ценена от техния дългогодишен директор Петър Ступел. Откриват се данни за над дузина събития, посветени на Европейската асоциация, организирани в продължение на 15 години. Програмите им са интересни и разнообразни, с акценти върху бележити годишнини или нови, непознати произведения. Осъществяват се и някои премиерни за България изпълнения. Представяни са от великолепни цигулари, пианисти и певци, съпровождани от Софийската филхармония, Симфоничният оркестър и хоровите формации на Българското национално радио, Българската хорова капела "Светослав Обретенов", под диригентството на Емил Табаков, Милен Начев, Гари Берксон (САЩ). Неколкократно главно действащо лице в тези концерти е Камерният ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров. Сред изпълнителите блестят имената на Минчо Минчев, Веселин Паршкевов, Юри Буков, Жан-Пиер Рампал, Янг Чанг Чо, Александрина Милчева, Надя Цветкова, Никола Гюзелев, Иван Консулов, Павел Герджиков и други. В рецензентските текстове често те са определяни като най-силните събития за съответните издания на форума. Паметни в съзнанието на многобройната публика остават концертното изпълнение на операта "Пелеас и Мелизанда" от Клод Дебюси през 1987, както и грандиозното представяне на Осмата симфония ("Симфония на хилядата участници") на Густав Малер през 1991. Понякога концертите "Под почетния патронаж на ЕАМФ" са с функцията на заключителни прояви на "Софийски музикални седмици", а концертът на 10 юни 2002 има двойно юбилейно посвещение - на 50-годишнината от създаването на Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет и 140-годишнината от рождението на Клод Дебюси.
Бетовеновите концерти
В изминалия половин век от летописа на "Софийски музикални седмици" Бетовен "живее" пълнокръвно, ежегодно, още от първото издание през 1970, преминало под знака на 200-годишнината от неговото рождение. Вградени в основни компоненти на програмния модел на фестивала, знакови творби на виенския класик дори оформят рамкиращата му конструкция. Органично вплетена във фестивалната структура е Деветата симфония, с която седем пъти са закрити "Седмиците", а "Одата на радостта" увенчава откриването на XIV издание през 1983. Операта "Фиделио" - представена "на живо" или като филмов запис, също не остава встрани от полезрението на организаторите. Грандиозната, трудна за реализация и поради това рядко изпълнявана "Missa Solemnis" неколкократно звучи на тържественото откриване или като величествен финал. В специалния цикъл "Подиум на младия изпълнител"/ "Сцена на младия музикант" еталонни Бетовенови опуси се разкриват пред публиката през интересните прочити на обещаващи дарования.
Програмата още на първото събитие от поредицата, проведена под егидата на Европейската фестивална асоциация включва Увертюрата "Егмонт" и Концерта за пиано и оркестър № 3 в до минор (оп. 37) от Лудвиг ван Бетовен. На този концерт, състоял се на 1 юни 1988 в зала "България" са изпълнени също и Моцартовите Концерт за флейта и оркестър в сол мажор (KV 313) и Симфония № 35 "Хафнер" (KV 385). Участват Софийската филхармония с диригент Емил Табаков и солистите Жан-Пиер Рампал - флейта (Франция) и Юри Буков - пиано.
Пет години по-късно, на 18 юни 1993 Софийската филхармония с диригент Емил Табаков и солистите Минчо Минчев - цигулка, Янг Чанг Чо - виолончело (Южна Корея) и Борис Блох - пиано, представят на фестивалната публика Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор (оп. 102) от Йоханес Брамс (по повод 160 години от рождението на композитора) и Концерт за пиано и оркестър № 5 в ми бемол мажор (оп. 73) от Лудвиг ван Бетовен. Музикалната критика поставя акцент върху Бетовеновото изпълнение, събитието е определено като "своеобразна "гала вечер", а интерпретацията на Петия клавирен концерт е възприета като "възторжена изповед, отправена към света с опиянение и захлас".
В серията "Под Високия патронаж на Европейската асоциация на музикалните фестивали" е осъществен и концерт с цяла Бетовенова програма. На 20 юни 1996 под палката на Милен Начев звучат три обичани творби на композитора - Увертюрата "Кориолан", Концерта за пиано и оркестър № 5 и Тройният концерт (за пиано, цигулка и виолончело). Солисти са пианистите Веселин Станев и Анна Стойчева, цигуларката Мила Георгиева и виолончелистът Христо Танев, съпровождани от Симфоничния оркестър на Българското национално радио.
Концертите "Под почетния патронаж" на Европейската асоциация на музикалните фестивали/ Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет (от 1992) в периода 1988 - 2002 в рамките на МФ "Софийски музикални седмици":
1 юни 1988, зала "България". Лудвиг ван Бетовен - Увертюра "Егмонт" и Концерт за пиано и оркестър № 3, оп. 37, до минор, Волфганг Амадеус Моцарт - Концерт за флейта и оркестър, сол мажор (KV 313) и Симфония № 35 "Хафнер" (KV 385). Софийска филхармония. Диригент: Емил Табаков. Солисти: Жан-Пиер Рампал - флейта (Франция), Юри Буков - пиано.
15 юни 1989, НДК, зала № 1. Концертно изпълнение на операта "Пелеас и Мелизанда" от Клод Дебюси с участието на Ариел Байби, Метрополитън опера (Ню Йорк); Малкълм Уокър (Виена); Александрина Милчева, Надя Цветкова, Никола Гюзелев, Иван Консулов, Павел Герджиков. Софийска филхармония. Диригент: Гари Берксон (САЩ).
17 юни 1991, НДК, зала № 1. Густав Малер - Осма симфония, ми бемол мажор. Софийска филхармония, БХК "Светослав Обретенов", Смесен хор и Детски хор на Българското радио, Камерен хор на Държавната музикална академия. Диригент: Емил Табаков. Солисти: Дарина Такова, Людмила Хаджиева, Буряна Табакова и унгарските изпълнители: Мария Темеши, Тамара Такач, Янош Банди, Пал Ковач, Томаш Сюле.
25 и 26 юни 1992, зала "България". Антонио Вивалди - L'ESTRO ARMONICO, оп. 3 - 12 концерта за 1, 2 и 4 цигулки, струнни и чембало. Камерен оркестър при Музикалната академия (Folkwang Akademie) в гр. Есен, Германия. Солисти: Нана Яшвили, Минчо Минчев, Питър Даниел, Веселин Парашкевов.
18 юни 1993, зала "България". Йоханес Брамс (160 години от рождението на композитора) - Концерт за цигулка, виолончело и оркестър, оп. 102, ла минор; Лудвиг ван Бетовен - Концерт за пиано и оркестър № 5, оп. 73, ми бемол мажор. Софийска филхармония. Диригент: Емил Табаков. Солисти: Минчо Минчев - цигулка, Янг Чанг Чо - виолончело (Южна Корея), Борис Блох - пиано.
9 юни 1994, зала "България". Едисон Денисов - Концерт за китара и оркестър (първо изпълнение в България); Алфред Шнитке - Кончерто гросо за две цигулки и камерен оркестър № 1 (първо изпълнение в България); Бела Барток - Концерт за оркестър. Софийска филхармония. Диригент: Емил Табаков. Солисти: Нана Яшвили - цигулка, Минчо Минчев - цигулка, Райнберт Еверс - китара (Германия).
30 май 1995, зала "България". Ференц Лист - Симфонична поема "Прелюдии"; Концерт за пиано и оркестър № 2; Витолд Лютославски - "Книга за оркестър", Морис Равел - "Валс". Симфоничен оркестър на Българското национално радио. Диригент Милен Начев. Солист: Димо Димов - пиано.
20 юни 1996, зала "България". Лудвиг ван Бетовен - Увертюра "Кориолан"; Концерт за пиано и оркестър № 5; Концерт за пиано, цигулка и виолончело. Симфоничен оркестър на Българското национално радио. Диригент: Милен Начев. Солисти: Веселин Станев - пиано, Анна Стойчева - пиано, Мила Георгиева - цигулка, Христо Танев - виолончело.
29 май 1997, зала "България". Посветен на 100-годишнината от смъртта на Йоханес Брамс. Йоханес Брамс - Вариации върху тема от Хайдн, оп. 56-а, си бемол мажор, Концерт за цигулка и виолончело с оркестър, оп. 102, ла минор, Симфония № 1, оп. 68, до минор. Софийска филхармония. Диригент: Емил Табаков. Солисти: Веселин Парашкевов - цигулка, Янг Чанг Чо - виолончело (Южна Корея).
9 юни 1998, зала "България". Сергей Рахманинов - Концерт за пиано и оркестър № 3, оп. 30, ре минор, Ленард Бърнстейн - Музика към балета Fancy free, Рихард Щраус - Фантазия из операта "Жената без сянка". Симфоничен оркестър на Българското национално радио. Диригент: Милен Начев. Солист: Александър Райчев-син - пиано.
1 юни 1999, зала "България". Георг Фридрих Хендел - Anthem - "Изпейте на Господ нова песен", Волфган Амадеус Моцарт - Концерт за кларинет и оркестър, ла мажор, KV 622, Арнолд Шьонберг - "Просветлена нощ". Камерен ансамбъл "Софийски солисти", Софийски камерен хор "Васил Арнаудов". Диригент: Пламен Джуров. Диригент на хора: Теодора Павлович. Солист: Петко Радев - кларинет.
29 май 2000, зала "България". Йохан Себастиан Бах - Концерт за пиано и оркестър, ре минор; Концерт за пиано и оркестър, фа минор; Концерт за две пиана и оркестър, до мажор; Концерт за четири пиана и оркестър, ла мажор. Камерен ансамбъл "Софийски солисти". Диригент: Пламен Джуров. Солисти: Стела Димитрова-Майсторова, Димо Димов, Веселин Стамболов.
10 юни 2002, зала "България". 140 години от рождението на Клод Дебюси. Концерт, посветен на 50-годишнината от създаването на Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет. Клод Дебюси - Прелюд към "Следобедът на един фавн", "Иберия", "Морето". Симфоничен оркестър на Българското национално радио. Диригент: Милен Начев.
***